Razkazy за Sanya for Dummies

Razkazy за Sanya for Dummies

Blog Article

страни и се изплъзваше към гората, която попиваше мириса на тамян. От едната страна

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?

- Няма да позволя в дома ми да идват такива жени! – продължаваше Саня.

Всеки път, когато настъпвала вечерта, мама кенгурка Торбаланка въздъхвала. Защо ли въздъхвала тя? Защото отново трябвало да сложи малкия си син в леглото и да го люлее, люлее, люлее… Кенгурчето привикнало да го люлеят.

Макар да й тежеше, припяваше си тихо, защото на душата й беше леко. Изведнъж като

- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.

болест. Саня още се забраждаше в черно, докато Демия мислеше за венчило, макар да

НАЗДРАВЕ! И все пак бъдете по-смирени, не дърпайте дявола за опашката. Защото човек е като яйцето, леко да се чукне и всичко приключва, "частни" партита и дискотеки, пък и болести много и всякакви.

Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.

Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч Разкази за Саня този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:

На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:

На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:

на този свят. Кръвта вода не става, а в трудни времена най сплотява хората. Макар от